Любовна поезия

Лично мое:

За Светослав!!!


През тези дни и нощи,
през тези дълги часове
за тебе мисля непрестанно
за тебе мисли моето сърце.
Как хубаво ми беше с тебе
как времето тогава спря
и с усмивка ме целуваше
нежно в ноща.
Как искам пак да съм до тебе
да ме гушкаш ти до сутринта
и с ласки пак да ме омайваш,
както до сега.Но има пречка не отричай
тя пак те чака в ноща,когато аз за тебе плача
когато аз за тебе пак тъжа.
Мисли каквото си поискаш ,но да съм втора аз не бих могла
Избирай или мене или нея..това е твоята съдба.
Ти каза, че не си щастлив с нея каза че за мене мислиш ти
Или само ме излъга и разплака властните очи?
Запомни едно от мене , аз никога не съм сама.
На неверен да съм вярна не е моята съдба!!

СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ... (Евтим Евтимов)
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал

2 стихотворения на Пушкин които ми харесват:

На К.

Аз помня чудно мигновение
яви ми се и отлетя
ти - мимолетно видение
на истинската красота.


Обичах те и може би все още

Обичах те и може би все още
дълбоко в мен не гасне любовта
но нека днес спокойните ти нощи
да не тревожи с нищо вече тя.
Обичах те безмълвно , безнадежно
между възторг и ревност раздвоен.
Дано от друг тъй искрено , тъй нежно
Обичана да бъдеш някой ден.

Ще помоля личното творчество да бъде пускано в раздела предвиден за това. А в тази тема да се пуска само любовна поезия като се посочва автор и заглавеие на произведение.
Благодаря!

Стена- Румяна Симова

До теб съм, а всъщност ме няма...
Не чувам какво ми говориш.
Навярно, в конфликт между двамата,
със себе си трябва да спориш...

Далече съм, много далече...
Дели ни причина една,
от някои – „навик“ наречена,
от други – „прозрачна стена“...

Издигах стената с години.
Обидите твои редих.
През нея не можеш да минеш.
Не бих разрешила, не бих...

По навик – не мога да чувствам,
по навик – те слушам сега...,
по навик – се смея изкуствено,
по навик – изпитвам вина...

На моето сърце


За него ти недей да плачеш!
Не го наричай щастие едничко!
За него нищо вече ти не значиш!
Хайде затупти отново пак сърце мъничко!
Недей да викаш името му в тишината!
Безмислено е,разбери!
Недей потъва в самотата!
Съживи се,другаде любов търси!
Извинявай,че ви запознах
с неговото уж добро сърце.
Влюбих се и след това че е жесток разбрах.
Моля те не умирай,сърчице!
Не ме вини,че го обикнах.
Ти най-добре знаеш какво е любов!
Виновната съм аз,че свикнах
и сега гаснеш по човек суров.
Хайде мъничко сърце,върни се!
Недей да бъдеш като него камък!
С нови сили възпламени се!
Нека в тебе се запали онзи нежен светъл пламък!
Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи!
Нима очакваш той жестокия да се извинява..!?
Остави го и следвай своите мечти
и знай че тайно някой ден ще съжалява!

Никога не е късно


Срещнахме се много късно.
Паяк бръчките плете,
сняг в косите ми препръсква,
времето тече... тече!
Трудно ми е да изтръгна
закъснялата любов!
Купидон не се излъга...
Лесна плячка съм за лов!
Давя се във твоя поглед...
Сякаш срещам младостта...
Твоите очи ме молят...
Как сърцето си да спра?
Разумът крещи – „Не бива!“.
Угризения тежат.
Но съм толкова щастлива...
ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

Автор:Румяна Симова
_____________________________________________________________

Жената на Гробаря

Когато си до мене, съм желана.
Усещам го по тръпката, пълзяща
от изпотените ти длани
към моята ръка. Изящна е
оформилата се сълза, която
изгубих като мъничко мънисто...
Търкулна се във скута ми,
проля се
във тъмнината. Нищо, нищо...
За менe си мечтаният любим.
За тебе съм жената на Гробаря,
погребал в талашитен, евтин скрин
мелодията на една китара.

Автор:Румяна Симова

Случайна среща


С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.
След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.
Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.
Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.
Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.
Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.
Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.