HaveFun - Българският форум за забавления


 
ИндексGalleryРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Хранителни разстройства - анорексия и булимия

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
BranD ;/
Администратор
Администратор


Брой мнения : 115
Registration date : 28.07.2008

ПисанеЗаглавие: Хранителни разстройства - анорексия и булимия   Вто 29 Юли 2008 - 14:40

Анорексия

Какво е анорексия?

Ето какво ще видим в речника: загуба на апетит, психологически проблем, характеризиращ се с нежелание да се яде и страх от напълняване.

Истината за anorexia nervosa: няма нищо общо с теглото, калориите или с това да бъдеш „слаб” – това са просто симптоми за наличието на някакъв проблем.

(от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит) - съотв. "липса на апетит") е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.


Симптоми и особености

Най -характерни симптоми на заболяването са:

Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
Натрапчив страх от напълняване
Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения
Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:

1. Психологически

Нереалистична представа за външния вид
Самооценка, която се основава най-вече на теглото
Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
Перфекционизъм, повишена критичност към себе си

2. Емоционални

Ниска самооценка
Клинична депресия
Честа смяна на настроението

3. Социални и междуличностни

Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
Прекъсване на контакти с приятели и връстници
Влошаване на отношенията в семейството

4. Поведенчески

Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
Прекомерни физически упражнения
Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества

5. Физически

Прекомерен спад на теглото
Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
Забавен растеж и физическо развитие при децата
Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
Понижено либидо, импотентност при мъжете
Смущения в електролитния баланс
Проблеми с кръвообращението
Понижена функция на имунната система
Отпадналост
Главоболие
Рушене на зъбите
Косопад
Суха кожа, напукани устни
Чупливи нокти
Растеж на фини, дълги косми по тялото - реакция на организма да предпази кожата от преохлаждане, като компенсира липсващия защитен слой подкожна мазнина
В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексията е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях - строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.

Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексията се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност.


Профилактика и лечение

Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.

Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.

Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.

Anorexia nervosa е състояние, при което страдащият изпитва страх от напълняване и от това да не стане „дебел”. Истината обаче е, че като всички проблеми с храненето, анорексията е просто маска, зад която се крият други сериозни проблеми. Проблемите с храненето, в частност анорексията и булимията, обикновено се проявяват при жените, но броят на мъжете страдащи от анорексия нараства. Запомнете, всеки може да развие анорексия независимо от възрастта, мястото или ситуацията.

Страдащият от анорексия често ще прави и невъзможното, само и само да избегне консумацията на храна. Едно от на-често срещаните поведения е лъжата, която бързо може да се превърне във втора природа. Например, да лъжеш родителите си, че вече си вечерял, а всъщност не си. Анорексиците също ще си измислят оправдания, така че да ядат по-малко или дори да отбягват цели ястия. Не е задължително да лъжат, тъй като те може да са решили да не ядат месо или да станат строги вегетарианци, да постят поради религиозни причини, или пък просто да твърдят, че са на „диета”.

Причините за анорексия

Няма точно фиксирани фактори, предизвикващи анорексия, и причините за нейната поява са различни за всеки човек. Често има редица допринасящи фактори, много от които могат да бъдат от миналото на боледуващия. Единственото нещо, което страдащите от анорексия споделят като общо, е ниското самочувствие, дори и ако то не се проявява често. Ниското самочувствие може бързо да доведе до негативна представа за себе си, особено изкривена представа за външния си вид. Още от самото начало, анорексията е начин за справяне и начин на отношение към проблемите, когато животът на човек е сякаш извън контрол.

Контролът като фактор

Проблемите с храненето често започват като обикновена диета, опит да се възвърне част от самочувствието и контрола. Контролът е важен фактор, когато се опре до храненето и това най-вече важи при анорексията. Боледуващият може да почувства, сякаш неговият живот е или е бил извън контрол, и че този контрол може някак си да бъде преоткрит чрез регулиране на храната и теглото.

Границите на „факторът контрол” варират при различните хора и могат също да зависят от това дали те страдат от други подобни състояния или не. Например страдащите от всички видове проблеми с храненето се чувстват така, сякаш техният живот е без контрол и хаотичен, но методът чрез който човек се стреми да си върне контрола, варира според болестта, от която той страда. Анорексиците се опитват да си върнат контрола чрез отричане от храната, докато страдащите от булимия прочистват тялото си от храна с цел да установят отново някакъв контрол, дори и само за кратък период от време


Анорексия през юношеството

Развилата анорексия девойка по свой особен начин се про­тивопоставя на родителите си. За нея обичайното за юно­шеството оспорване на всичко (някои такива девойки вече са били трудни бебета, други създават проблеми през пу­бертета си) не е достатъчно и тя директно заплашва роди­телите си, че ще умре, ако нищо не се промени.

Анорексичката вече не може да понася отношенията, ко­ито поддържа с близките си и които често се основават на откровен шантаж: „Щастливи сме само ако и ти си щастлива." Родителите нерядко са направили „всичко" за дъщеря си, което обяснява по-честата проява на въпросния симп­том в заможните среди, където за децата „се прави повече".

Девойката сама се опитва да разбере причините за пове­дението си. Защо се плаши толкова от мисълта, че може да напълнее? Защо смята, че хората ще я приемат само ако тялото й прилича на зле облечена тояга? Но тя не може да намери отговора на тези въпроси дори ако успее да ги фор­мулира така ясно, защото отговорът е от областта на несъзнаваното и ще дойде само ако девойката приеме да си каже: „Не желая и не мога да стана жената, която те очакват и от която се нуждаят, за да се представят като добри родители. Мога да бъда само тази, от която те се срамуват и която ги излага като „лоши родители".

Любопитното в случая е, че в реалния живот това дете често е много покорно, послушно и мило с родителите си; жестоко е единствено неговото несъзнавано, което го кара да стига дотам, че да е готово no-скоро да умре, отколкото да им достави удоволствие, като прибави още няколко ки­лограми към теглото си.

На въпроса: „Защо се страхуваш да понапълнееш?", анорексичката неизменно отговаря: „Защото не се чувствам доб­ре, щом надхвърля четирийсет и две кила." А ако разгово­рът с нея продължи, неизменно се стига и до следния отго­вор: „Бих искала никой да не ме вижда, бих искала да бъда прозрачна, тоест да бъда там, където съм, без някой да ме вижда." Но не смее да добави: „Без някой да ме желае." Какво толкова й е сторил чуждият „поглед", та да не може да го понася? Тя просто е прочела в очите на майка си, а понякога и на баща си до каква степен животът й ги засяга лично и доколко тя е „всичко" за тях. Едни и същи обстоя­телства правят момчето „анорексично" в областта на уче­нието, а момичето - на тялото. Но всяко превърнало се в единствен „обект" за родителите си дете сигнализира по свой начин дискомфорта си и отказва да продължи нататък, ако не му бъде върната свободата.

Тъй като не яде нищо, анорексичката отслабва дотолко­ва, че действително става почти невидима: ръцете и крака­та й са като клечки, тялото й е плоско и безформено като на дете и всичко това е прикрито под широки, удивително безполови дрехи, момичето довежда до отчаяние всички около нея. Те толкова „биха искали" да изглежда другояче...

Докато пренебрегва и направо малтретира своето запаз­ващо детската си форма тяло, цялото либидо (енергия за живот) на анорексичката се натрупва в главата й. Тя става

изключително интелигентна, първенец е в класа си, но се чувства отчайващо самотна в битка, която сякаш никой не разбира... С изключение може би на някой психоаналитик, когото посещава скришом от близките си и на когото бър­зо разкрива, че е притисната между своето желание да жи­вее и ТЯХНОТО... Тя ще бъде спасена, когато разбере, че не в това се състои свободата и че дори смъртта няма ис­тински да й принадлежи, тъй като ще я е избрала само зара­ди ТЯХ... Като напълно безпристрастен слушател, който не проявава никакво видимо желание да я види изцелена, тера­певтът пръв ще й позволи да излезе на открито и постепен­но да събере парчетата от своята пожертвана на родител­ското желание младост.

Значи анорексията в крайна сметка представлява преекспониран отказ на дъщерята да се подчини на също толкова прекалените изисквания на родителите?

Да, може да се заключи, че е така, както и да се каже, че най-добрият родител не е този, който очаква това или оно­ва от детето си, а който сам изживява собствените си жела­ния и не изпитва потребност да ги осъществява непременно чрез дъщеря си или сина си. Като оставим настрана случаи­те на анорексия, всички ние можем да цитираме много при­мери на момиченца, които навлизат в пубертета с вече дос­та накърнена свобода и с чувството, че не могат „да избя­гат" от проклятието да бъдат такива, каквито ги иска майка им... Колко са момиченцата, които „понасят" пубертета си, вместо да му се радват? Прекаленото подчинение на май­ката ги кара да изживяват юношеството си като задължи­телен, „срамен" преход, а не като овладяване на собствена­та идентичност. И те ще продължат да „понасят" живота от първата менструация до последния полов акт! Може да се каже, че твърде често, използвайки детството за изпълня­ване на собствените си желания, майката убива юношест­вото в зародиш...

Може да се каже също, че от поколението на израслите сред лишенията на войната деца е произлязло поколение родители, изпълняващи и най-малкия каприз на отрочетата си и загрижени повече, отколкото трябва, за предполага­емото им благополучие (вече знаем, че това измислено от родителя щастие рискува да прегради пътя на детето).

Възможно е точно желанието да се компенсира трудното детство от четирийсетте години да е създало прекалено гриж­ливите към своето потомство родители от седемдесетте. Към това се добавя кризата от 1968 г. с нейното оспорване на власт­та и на авторитетите. Прекомерно склонните да дадат „всич­ко" на детето си родители са станали неспособни да проявя­ват своя авторитет, без да изпитват чувство за вина. А деца­та, които са слушали родителите си - „те искат така", и са били напълно задоволени материално - „те сами ми го да­ват", са престанали да искат каквото и да било. Сформирали са познатите ни батальони от слаби ученици, които, колкото и странно да ни звучи, изглеждат „добри деца" в очите на преданите родители, понеже не са могли дори да им се противопоставят, а просто са „приемали" волята им.

Сред нас все още има хора като тези от онова странно поколение, чиито деца никога не са били напълно сигурни, че имат за родители... истински родители. А не остарели деца, които са страдали, когато са били малки, и са искали да имат красиви и мили деца, за да се утешават с тях.

Склонността към насилие у някои юноши често е плод на неспособността им да се противопоставят на родители, които са готови на всякакви отстъпки, за да не влязат в конфликт. Още когато е било съвсем малко, бебето е по­чувствало, че родителите му биха направили всичко, за да избегнат неговата агресивност. Затова през юношеските го­дини тази дълго изтласквана агресивност намира израз из­вън семейството.


Последната промяна е направена от BranD ;/ на Вто 29 Юли 2008 - 14:41; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
BranD ;/
Администратор
Администратор


Брой мнения : 115
Registration date : 28.07.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Хранителни разстройства - анорексия и булимия   Вто 29 Юли 2008 - 14:40

Булимия

Булимия - (гръц. bus бик + гръц. limos глад; буквално ? бичи глад, синоним на "вълчи глад ") ? неутолим глад, съпроводен от слабост и болки в корема.

Основните причини за повишения апетит:
- органични;
- психогенни (психологически);
- социални.

Органичните причини за булимията:

- Захарeн диабет. Повишеният апетит нерядко е симптом на нелекуван захарен диабет или пък е свързан с ниското ниво на захар в кръвта като предвестник на усложнение на болестта (инсулинов шок). Възпалителни поражения на ствола на мозъка. Остатъчни явления на енцефалит. Нерядко булимията в такива случаи се съчетава със слабоумие или незахарен диабет. Токсични поражения на мозъка. Тумори на ствола на мозъка. Често повишеният апетит не води до развитие на затлъстяване. Генетически заболявания с поражение на структурите на мозъка. При поражение на централната нервна система повишеният апетит се оценява като истинска булимия. Странично действие на хормоните на надбъбречните жлези (преднизолон, дексаметазон и др.) ? синдром на Иценко-Кушинг. Едновремено с повишения апетитом съществуват и други признаци на прекомерната активност на хормоните (повишение на артериалното налягане, стрии на бедрата и корема, изменение на нивото на захар в кръвта и т.н.). Повишена активност на хормоните на щитовидната жлеза (хипертиреоза).
- Глистни инвазии, особено поражение от лентовидни глисти.

Психогенни причини на булимията:

- Нарушение на вътрешносемейните отношения. Развитието на лакомията е реакция на конфликт между майката и дъщерята. Нерядко болните от булимия започват да употребяват огромно количество храна в случаите, когато се смятат за отхвърлени и ненужни, когато не им достига ласка и нежност. Душевна изолация. Например, изменението на апетита може да се развива при разтрогване на трайна връзка, развод или смърт на близък човек. Тогава храната става източник на положителни емоции и механизъм за защита от депресията, лекарство от страха.
- Нервна булимия. Причините й са много сходни с тези на анорексията.

Социални причини на булимията:

- претенциозност и високи амбиции на родителите; недостатъчно внимание към болния, когато е бил дете;единствено дете в семейството; продължително гледане на телевизия с постоянно ?похапване? - чипс, крекери, ядки и др; мързел и ниска двигателна активност;
- изменение на представите за стандартна фигура.

Нервната булимия засяга преимуществено момичетата и младите жени. Засиленото чувство за глад възниква, като правило, един път дневно и се отстранява с приемане на висококалорична храна с последващо предизвикване на повръщане, т.е. за нервната булимия е характерен цикълът: храна-повръщане. Целта на предизвиканото повръщане е отслабване, стремеж към изящество или желание за освобождаване от затлъстяване. Като допълнение към всичко болните използват слабителни и диуретични средства за изкуствено изпразване на червата и намаляване на теглото, усилено се занимават с физически упражнения. Но въпреки всички усилия масата на тялото неуклонно се увеличива и порочният кръг ?хранене - повръщане ? повторно поемане на голямо количество храна? продължава.

Физически признаци на нервната булимия:

- увеличение на теглото; подпухване на слюнните жлези заради повръщането; поражение на зъбния емайл заради контакта с киселото съдържание на стомаха; зачервяване на лигавицата на устата в съчетание с малки точковидни кръвоизливи; мускулна слабост, свързана с поглъщане на диуретични препарати и отделяне на солите от организма; пристъпи на болка в областта на сърцето и изменения в електрокардиограмата; болки в коремната област; пристъпи на ?вълчи апетит? през нощта; спиране на менструацията;
- влошен сън.

Психологически ?портрет? на пациент с булимия:

- тенденция към запасяване; егоистически безсмислено разточителств о на ценни продукти за хранене; преобладаване на депресивно настроение; истерични прояви; склонност к усамотяване; завишена взискателност към себе си и към другите в съчетание с егоизъм; занижена самооценка; живот, съсредоточен върху храната и собствената фигура; фиксация върху необходимостта за укриване на повишения стремеж към храна; отстраненост от приятелското обкръжение; признание за наличието на чувство за глад; повишена сексуална активност; потребност да се прави презапасяване с продукти;
- склонност към кражба на продукти от хладилници или в магазини.

Инициативата за изследване и избор на необходимото лечение на болния от булимия трява да принадлежи на родителите или близките. При чрезмерно повишения апетит са необходими консултации на психолог, ендокринолог, гастроентеролог, психоневролог и генетик. Колкото по-рано се открие причината за булимията, толкова по-висока е ефективността на лечението. В никакъв случай не бива да се прибягва до рекламираните ?вълшебни/магически/чудодейни средства, изгарящи мазнините? и препарати за понижаване на теглото. Само лекар може да прецени състоянието на болния и да даде рекомендации за лечението на конкретната биологически активна добавка.

Хората, страдащи от булимия имат нужда преди всичко от деликатно отношение! Те се чувстват дълбоко нещастни и объркани. Те изпитват потиснатост, тревога и комплекс за собствената си насъстоятелност. Затова психотерапевтичната корекция се провежда дълго и постепенно.




Вече говорихме за анорексията като за едно тежко и труднооткриваемо заболяване. Подобно е положението и с булимията. За разлика от анорексията това разстройство в хранителния режим е открито много по-късно. Описано е за първи път от френския психиатър Пиер Бриг. Самата дума “булимия” означава “волски глад” и е от гръцки произход. Болните от булимия поглъщат огромни количества храна, а после повръщат принудително или приемат силни слабителни средства, за да се освободят от изяденото. Ще кажете много животни правят така.

Първо не сме животни, а после някои животински видове наистина постъпват по този начин, но те най-често се освобождават от задръствания с погълнати косми или трудно смилаеми влакна, конци и други. Разликата е съществена и е недопустима никаква аналогия с животинското поведение.

Трябва да е ясно, че булимията е психиатрично заболяване и то твърде опасно. Тя е дори много по-трудно откриваема от анорексията, защото няма видими белези. Болните обикновено са с различно тегло, някои пълни, други по-затлъстели, а трети с абсолютно нормални килограми. Проблемът е в това, че те не се харесват и неистово се стремят да отслабнат, но не могат да се справят с булимичните кризи. Понякога такива пристъпи на безконтролно ядене се явяват 2-3 пъти седмично и траят около 2 часа. Тъй като болестта отново е типично женска, девойките и младите жени/от 11 докъм 40 години/ се срамуват от лакомията си и се крият, за да се освобождават от храната чрез насилствено повръщане.

Най-честата причина за това заболяване е депресията. Състоянията на апатичност, отчаяние често се компенсират с прекалено лакомо и безконтролно хранене, като болните поглъщат много високовъглехидратна храна, сладки неща. Любими за булимиците са сладоледът, бонбоните, десертите, кремовете, които са силно подсладени. Когато изпаднат в булимична криза, някои жени могат да погълнат над 3000 калории за два часа, а след това започва изтезанието с диети, явява се неудовлетвореност, дори отчаяние от слабата воля да се избегнат кризите. Вече казахме, че манията за елегантност също може да е причина за булимия, въпреки че повечето от заболелите жени не са много дебели, тъй като намират начин да изхвърлят голямо количество храна.

По какво може да бъде разпозната булимията? Преди всичко по безконтролното хранене, по прекаленото използване на диуретици и разслабителни лекарства. Често се появяват подувания на лимфните жлези на шията, безпричинно на пръв поглед подпухване, издуване на стомаха, запек. В по-тежки се случаи стига до повръщане на кървава слуз, дехидратация, заболяване на черния дроб и бъбреците. Крайният резултат може да бъде и тежка сърдечна недостатъчност.

Доказано е, че много анорексици след време развиват булимия. Една нова болест, свързана с проблемите на храненето се появи в недалечно време. Орторексията е нервна манията за здравословен начин на живот. Макар и сравнително нова и недостатъчно добре изучена тази болест, вече обхваща обществено значими части от населението не само в САЩ, но и в нашата страна.

Нейна разновидност е манията за качествено хранене, която вече се превърна в нов вид психическо разстройство, широко разпространено в развитите страни. Болните се отказват от захарта и полинаситените киселини. Те с напълно маниакално пристрастие изучават приемането на храната, отчитат всеки грам, всяка калория, а когато си позволят да хапнат нещо “нездравословно”, изкупват вината си с гладуване. Резултатът от всичко това все по-често е депресия в много тежка форма.

На практика се оказва, че анорексията, булимията и орторексията затварят един порочен кръг, от който излизането е невъзможно без квалифицирана медицинска помощ.


Булимията е болест, при която пристъпите на ненаситно хранене са последвани от самовнушено повръщане,често извършвано тайно. Най-разпостранена е сред жените между 15 и 30 години и както страдащите от анорексия нервоза, те маниакално се страхуват от напълняване, което всъщност причинява повръщането. Някои болни употребяват разхлабителни средства, за да изхвърлят бързо храната.

Булимията може да доведе до значителна загуба на килограми (макар и не винаги). Ако повръщанията са чести, това ще обезводни организма, ще го отслаби и парализира. Болните обикновено изпадат в депресия, а п0някога се самоубиват

Кои са основните признаци на булимията?
- депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си;
- усещане за липса на самоконтрол;
- неоправдано строга самокритичност;
- постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки;
- нарушена представа за нормата на собственото тегло.

За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни:
- колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу);
- хронично раздразнение в областта на гърлото;
- умора и болка в мускулите;
- окапване на зъбите;
- подпухване на околоушната жлеза.

Как се лекува булимията?
Трябва да се знае, че колкото по-рано е започнато лечението, толкова по -ефективно и по-евтино е то - може да се размине само с квалифицирана психотерапия.
Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия (индивидуална и семейна), диетотерапия и медикаментозно лечение. То трябва да се провежда в стационарни условия

Специализираното лечение е от осбено значение, тъй като болестта изисква не само физическа, но и психическа подкрепа. Това лечение включва наблюдение и регулиране на хранителните навици, както и здравни съвети или психотерапия. Понякога се предписват и антидепресанти.


статия от в-к Стандарт:

Анорексия и булимия - двете лица на една болест

Апатия, депресия, драстично сваляне на теглото са симптомите на заболяването

Анорексията и булимията са две заболявания, които засягат предимно жените и момичета на възраст 16-30 години. Те са свързани с нарушения на хранителното поведение. Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), което се самопредизвиква от болните чрез гладуване или силно ограничаване на храненето. Възможно е причина за това да са прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства или самопредизвикано повръщане. Наблюдава се силен постоянен страх от наддаване на теглото. Болните могат да чувстват подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, имат чувство за студ, непрекъснато са уморени, апатични, могат да имат запек, болки в стомаха и други болестни симптоми. Често настъпват хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. При липса на лечение може да се стигне до смърт на болния. Булимията е сериозно нарушение в хранителното поведение, което се изразява в честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено "прочистване на организма", което се осъществява по различен начин. Някои сами предизвикват повръщане, взимат очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми.
Това хранително нарушение, подобно на анорексията, се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години. Булимията има много причини, но една от най-честите е депресията. Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булимични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Хранителни разстройства - анорексия и булимия
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
HaveFun - Българският форум за забавления :: Teen проблеми :: Здраве-
Идете на: